Декларация на Гражданския съвет за културно сътрудничество между България и Македония

Декларация Призив

Гражданският съвет си поставя за цел да увеличи културния обмен, както и общия продукт на
осъществяваните съвместно културни и образователни дейности, да насочва политиките в тази посока с цел
улесняването на общата работа в областта на културата, както и да способства за сътрудничеството между
творците, учените и представителите на креативните индустрии от двете страни на границата. А също и за
създаването на общи центрове за кино и телевизионни продукции и пр.

Македония заема специално място в живота и на съвременна България и този факт не ни разрешава да я
поставяме в пакета „Западни Балкани“ (нещо, което беше цел на интереси, враждебни на сближаването
между Македония и България). Особената връзка между двете страни е достатъчно добре известна на всеки
запознат и непредубеден наблюдател, поради което никой не би могъл да се разсърди на България за това,
че отрежда особено и по-специално място на културните си връзки с Македония.

Десетилетията липса на общуване между двете страни, взаимното непознаване и отсъствието на
сътрудничество са онова, което прави възможна дори и днес демонизацията на „другия“, посредством която
двете общества биват манипулирани, а изкуствената конфронтация се поддържа с помощта на страха от
непознатия. Бил той поместен в образа на „окупатор“ и “татарин“, или на „крадец на история“ и „промит мозък“.

Тези инструменти на конфронтирането са част от един по-голям механизъм, работещ срещу сближаването ни.
Антагонистичните на пръв поглед позиции всъщност се поддържат и крепят взаимно до такава степен, че
блокират положителните промени, които настъпиха както с признаването на независима Македония, така и с
подписването на договора за добросъседство. Те ще бъдат използвани срещу нас до тогава, докато носим в
себе си страха, че може да изгубим нещо. Време е да покажем, че сме преодолели стереотипите си, че няма
какво да губим, ако споделяме свободно и открито културата си, защото културата е онова, което става
толкова по-голямо, колкото повече се споделя. Ако не го правим обаче, ще изгубим и самите себе си,
изолирайки се във фигурите на мислене в митове и в страхове.

Страхът и ужасът от непознатия престават да съществуват тогава, когато той се превърне в жива реалност.
Ето защо смятаме, че единственият път за премахването на страховете, вървейки по който ще изградим
бъдещото си мирно и общо съществуване, е пътят на пълноценното и пълнокръвно културно общуване
(общение) помежду ни. За да няма страхове, трябва да няма тайни, а за да няма тайни, трябва да общуваме и
да се преоткриваме взаимно, да проведем непроведените разговори и да вървим напред, а не да сме
обърнати назад и да се вторачваме в миналото. Това, което правим днес заедно, ще бъде общата ни история
утре. От нас зависи дали ще се гордеем с нея или напротив – ще се срамуваме.

Ето защо призоваваме всички културни и образователни институции, както и хората от целия културен сектор
в България да търсят нови форми на общуване, създаването на общи културни продукти в творческо
сътрудничество с хора от Македония. Призоваваме мнистерствато на културата, министерството на
образованието, министерството на младежта и спорта и министерство на външните работи да създадат
условия за улесняване и развитие на културните ни връзки с Македония. Липсата на езикова бариера помежду
ни е отворена врата за общи културни дейности във всички сектори: на книгоиздаването, научно-
образователния, сценичния или медийно-развлекателния. Общата ни история изисква от нас да я изучаваме и
опазваме заедно, да имаме общи музеи, общи колекции. А защо не и да правим общи изложби в трети страни.
Така ще сме пример за модерно мислене и реално осъществявано разбирателство не само за Западните
Балкани, но и за всички в Европа, а и в целия свят.

Заедно можем повече!

Съвет за културно взаимодействие между България и Македония
София 12.10.2018

Д-р Калин Крумов, Андрей Захариев, доц. д-р Веселин Методиев, Теодосий Спасов, Иван Дойков-
продуцент, Стефан Тафров, проф. Катерина Венедикова, проф. Диана Гергова, проф. Евелина
Келбечева, д-р Антон Панчев, доц. д-р Ана Кочева, Вълкан Станчев, Станка Желева, Димитър
Божилов, Андони Андрееев, Владимир Васев, Силвия Васева, Райна Дрангова, Елисавета Шапкарева,
Красимир Ангелов, Веселин Кирев, Пламен Иванов, Владимир Руменов, Емил Георгиев, Павел
Целкоски, Стефан Здравески, Андрей Врабчев, Мирослав Ризински, Андрей Арнаудов